План за действие за опазване на балканската дива коза в България за периода 2023-2032 г.

Снимка: Рашид Рашид

Проектът е по приоритетна ос „НАТУРА 2000 и биоразнообразие“, процедура „Изготвяне/актуализиране на планове за действие за видове“, финансиран от оперативна програма „Околна среда 2014 – 2020 г.” (ОПОС 2014 – 2020 г.), съфинансиран от Европейския фонд за регионално развитие. Безвъзмездната финансова помощ е в размер на 294 120.00 лв., от които 15% (44 118.00 лв.) национално и 85% (250 002.00 лв.) европейско съфинансиране. Проектът включва изготвяне на план за действие за опазване на популациите на балканска дива коза (Rupicapra rupicapra balcanica).
Проект № BG16M1OP002-3.020-0021 „Разработване на план за действие за опазване на популациите на Балканска дива коза (Rupicapra rupicapra balcanica Bolkay, 1925) за периода 2019 – 2028 г.“,

Дейности по проекта

Изготвяне на план за действие за балканска дива коза (Rupicapra rupicapra balcanica Bolkay, 1925)
Организиране и провеждане на обществени обсъждания
Организация и управление, мерки за информация и комуникация и подготовка на документация за възлагане на обществени поръчки

Балканска дива коза

Rupicapra rupicapra balcanica (Bolkay, 1925)

Царство	Animalia
Тип	Chordata
Клас	Mammalia
Разред	Artiodactyla
Семейство	Bovidae
Род	Rupicapra

Балканската дива коза заема важно място в алпийските и субалпийските екосистеми. Видът е сред малкото тревопасни, използващи за храна клека и оскъдната растителност на стръмните скалисти терени. Чрез пашата си видът регулира разпространението на клековите съобщества, като по този начин поддържа високопланинските ливадни екосистеми. Дивите кози не само осигуряват хранителен ресурс за върховите хищници (напр. вълк и скален орел), а чрез храненето си влияят върху хранителните вериги на местната безгръбначна фауна. По-голяма част от популацията на Rupicapra rupicapra balcanica се намира в българските планински райони, затова е важно устойчивото опазване на подвида и на неговите местообитания.

План за действие за периода 2023-2032 г.
- 1 файл
- 25.3 MB
Свали

Приложения
- 1 файл
- 10.8 MB
Свали

Резюме
- 1 файл
- 17.8 MB
Свали

Описание на вида

Балканската дива коза е тревопасен бозайник от сем. Кухороги, разред Чифтокопитни. Характерно за цялото семейство е устройството на рогата. Те са постоянни (не се изхвърлят ежегодно, както при елените), съставени са от рогова калъфка, изградена върху костни израстъци. В основата на рогата има пръстени, които са свързани с годишното нарастване. И мъжките, и женските индивиди имат рога. При мъжките те са по-големи, по-извити и сочат надолу, докато при женските са обърнати назад. Козината им през лятото е червеникавокафява, а през зимата – тъмнокафява. По лицето имат чернобяло оцветяване, а по дължина на гърба – черна ивица. Копитата им са тънки, издължени, с широко разстояние между тях. При спокойно ходене са успоредни, а при бягане върховете са раздалечени и се отпечатват задните копита.

110-130 cm

Дължина на тялото

3-8 cm

Дължина на опашката

70-80 cm

Височина на холката

дължина: 5-6 cm
широчина: ~3 cm

Стъпка

мъжки: 30-60 kg
женски: 25-45 kg

Тегло

Разпространение и местообитания

Балканската дива коза е подвид, разпространен в планините само на Балканския полуостров. Присъства в по-високите планини на Балканите (без Хърватия). Основната част от популацията на подвида е в българските планински райони – Рила, Пирин, Родопите и Стара планина. Характерни местообитания на дивата коза през лятото са високопланинските ливади и стръмните скалисти склонове, а през зимата се укрива в планинските гори.

Хранене

Храненето през лятото се състои предимно от тревни видове. През зимата в диетата ѝ доминират иглолистните и храстовата растителност. Когато има дебела снежна покривка, дивите кози се хранят с клонки, пъпки и реси на различни дървесни и храстови видове. Също така се хранят с кори, лишеи и мъхове. Интересното за дивата коза е, че се храни с треви, съдържащи токсични вещества (чемерика и други).

Размножаване

Брачният период на дивата коза е през есента (октомври-декември). Тогава между мъжките се провеждат турнири за спечелване на женските. Те издават силно сумтене и маркират територията си, като търкат рога в клоните на храстите. Зад рогата си имат мирисни жлези, отделящи миризма, която привлича женските. Този период е изключително изтощителен за мъжките, тъй като те изразходват много енергия, а се хранят малко.

Бременността е с продължителност около 6 месеца. Тогава женските се отделят от стадото, за да родят. Ражда се едно малко (рядко две) през май-юни, бозаят до 6 месеца, след което остават с майката около 1 година. Женските достигат полова зрялост на втората си година, а мъжките участват в размножаването след като станат 3-4-годишни.

Максималната продължителност на живот е до 22 години.

Поведение

Дивата коза е активна през деня, като се катери по скали и стръмни склонове. Живее на стада, като през по-голямата част от годината мъжките живеят поединично. През лятото пасат предимно сутрин и вечер, като по пладне почиват легнали на високо, удобно място. При опасност мъжките издават силен свирещ звук, а женските и малките общуват чрез блеене. По време на разгонване (есен) мъжките се съревновават помежду си, при което често се наблюдава борба с рогата и гонитба по склоновете, като понякога дори падат по стръмните склонове.

Заплахи

Скитащите (подивели) кучета са бездомни домашни кучета, които вторично подивяват след като попаднат в дива среда за по-дълъг период. Подивелите кучета обитават населени места, сметища, в близост до хижи. Те редовно навлизат в обитанията на дивата коза и я преследват. Това преследване не води до прякото им убийство, но индивидите губят ценна енергия, което може да доведе до бъдещи фатални последствия.
Промяната и намаляването на пасищните територии води до унищожаване на подходящи за вида местообитания, използвани по време на хранене. Прокарването на ски-писти и съоръжения също разрушава ключови за козите местообитания.
При липса на спокойни и подходящи местообитания поради нарушени горски територии свързаността между отделни популации е нарушена. По този начин популациите на подвида са изолирани една от друга и генетичната обмяна между тях е прекъсната. Това води до близкородствено размножаване (имбридинг). Близкородственото размножаване от своя страна води до отслабване на популациите и намаляване на оцеляемостта на индивидите.
Целогодишното, незаконно преследване на дивата коза влияе отрицателно на числеността на популациите, стадата се разпадат, дивата коза бива прогонена от местата си за раждане и отглеждане на малките и за зимуване.
Големият брой туристи, прокарване на пътища, горска сеч, целогодишен лов гонят дивата коза от естествените ѝ местообитания. Това води до намаляване на популациите, разпадане на стада, фрагментация и др.
Домашните животни предават болести на дивата коза, като конюктивит, краста, Q-треска. Също така дивата коза страда и от болести като кучешка тения, бруцелоза, фасциолоза и диктиокаулоза.
Хибридизацията с алпийска дива коза (Rupicapra rupicapra rupicapra) може да доведе до изчезване на този подвид.

Природозащитно състояние

Застрашен подвид

Червена книга на Република България

Приложение №2 и №3

Закон за биологичното разнообразие

Приложение III

Конвенция за опазване на дивата европейска флора и фауна, и природните местообитания (Бернска конвенция)

Приложение II, IV и V

Директива на Съвета №92/43/ЕИО за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна

План за действие за опазване на балканската дива коза в България за периода 2023-2032 г.

Дейности по проекта

Балканска дива коза

Rupicapra rupicapra balcanica (Bolkay, 1925)

План за действие за периода 2023-2032 г.

План за действие за периода 2023-2032 г.

Приложения

Резюме